Аз знам, че няма да съм твоя,
живеем във различни светове.
Но всяка нощ напускам своя,
да бъда с теб, за мъничко поне.
От себе си излизам и съм лека,
оставям се на твойте ветрове
по тайнствената ни пътека
долитам – призрачно перце,
а ти ме стопляш със дъха си,
целуваш жадната ми тишина
и се разтапям в мисълта ти –
щастлива, влюбена жена!