Понякога гримът ми е размазан.
Надявам се никой да не забелязва.
Понякога падам и се търкалям.
Надявам се никой да не забелязва.
Знам, че е въпрос на време.
Сега казват: Малко е странна.
Моля се да не забелязват
Как гримът ми се размазва.
Лъжа ги всеки ден, а те ми вярват,
Че всичко е наред, че аз съм си така.
Лъжа ги, че оная, дето по стълбите пада,
Не съм аз. И те ме гледат и ми вярват!
Гримът ми е размазан. Не защото плача.
Не защото вчера е утрешното днес.
А защото заспах с червило и спирала.
И защото се събудих в дълбините на Ада.
Понякога животът ми е размазан –
Вече не ме интересува това.
Дори да падам и да се търкалям,
Това е пътят, който си избрах.
© Ваня Накова All rights reserved.