Nov 11, 2010, 11:33 AM

Падна ли... ще издълбая вечността 

  Poetry » Love
948 0 20

 

 

Повярвай ми, в един-единствен ден ще те помилвам,

обходила отчаяна сред самотата цялата земя.

Ще съм безгрешна в този светъл миг и ще политам...

Не се страхувай,  падна ли... ще издълбая вечността.

 

Повярвай ми, че този ден за нас ще е последен...

Ще се отключи ново време в друго измерение

и бъдещият свят ще бъде дяволски вълшебен

със огледални образи, приспали временно вселените.

 

Тогава ще будува само нашата измислена вселена

и само ти и аз ще се оглеждаме във водопадите,

а в пръските им ще втъкая, сякаш е забравена,

онази плахост, покосила смелостта на мислите.

 

Аз тъжно ще разлиствам белотата на косите ти,

приспан във скута ми от черно-бялата дъга.

Докато се заключи времето... и пак вселените

напомнят ми, че в този миг... съм те обичала.

 

© Николина Милева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??