Jan 9, 2009, 9:18 AM

Паднал ангел 

  Poetry » Phylosophy
624 0 3
Аз бях роден и отгледан от Светлината,
бях получил божествено докосване и красота.
И нищо не можеше да нарани душата,
дори острите саби на порочността.

Аз бях изкушен един път от чудото,
не повярвах, че то би се случило на мен.
Най-сладкото, най-тъмното, дори най-лудото,
то промени смисъла на живота ми обикновен.

Аз бях се предал на това странно настроение,
виждах своя свят изцяло покорен.
Сякаш разумът ми беше отишъл на заточение
и всичко се промени за пред мен.

Аз бях сгрешил, това което предполагах
и всичко всъщност, оказа се порок.
Може би без страх се на това подлагах,
доказвайки на себе си да бъда бог.

Да, аз бях за доста време влюбен
и как достигнах дъното - не разбрах.
Моя весел живот тогава бе загубен
и престанах да бъда, всичко, което бях.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??