На никого по пътя си житейски,
не съм го казвала, облечена в искреност.
Минавайки по улици,спирайки на гари,
аз всички съм ги мислела
за дяволски продажни.
От очите им съм бягала,
препълнена с отрова неотпивана..
Те-чужди, грозни и изгубени
унищожавали са само себе си..
но ти се появи на светофара
на моя опустял живот и се засмя.
На никого по пътя си с бурени
не съм повярвала, но ти успя-
да ме накараш да погледна
към дребните неща, към истинските хора.
Те-боязливи същества,
невидими са за чакалите-получовеци
и носейки смирено своя кръст
вечерят с Господ
и в очите те Го гледат,
защото съумели са да защитят
живота си, неизхабен за мерзостти.
Ти ангел си, от всички
помъдрял най-много,
защото твоята вечеря тайно
е била молитва-
за надежда и приятелство..
На никого по пътя си охулен
не съм го казвала в искреност и вричане,
но ти Любов и Красота си
и казвам го:"Обичам те!"