Дълго мълча. Мисли скачаха, бягаха
зад барикада от принудени оправдания.
Много търпя, а думите чакаха
да известят своите жалки послания.
После крещя, та тишината кънтеше.
Проклина стократно тези бели криле…
Рано сякаш запя, а сърцето туптеше,
тя получила бе чифт човешки нозе.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up