Пак да бъда жива...

Jan 22, 2012, 12:37 PM

Poetry » Love

751 0 0

Мисълта, че тук съм, на теб ти стига.

Ясно показваш ми го всеки ден.

Но иска ми се пак да бъда жива -

усмивка да огрява моя ден.

Виждам празния ти поглед,

а мълчанието ти понасям го едва.

Като във черупка съм се свила

от студа на твоята душа.

Отдели ми поглед, кажи ми дума, две.

Покажи, че за теб съм жива

и ще дариш на сърцето ми криле.

Мисълта, че тук съм, на теб ти стига.

Ясно показваш ми го всеки ден.

Но трябва ли да си отида,

за да поискаш да си с мен?

Please sign in with your account so you can comment and vote.