Jan 22, 2012, 12:37 PM

Пак да бъда жива... 

  Poetry » Love
754 0 0

Мисълта, че тук съм, на теб ти стига.
Ясно показваш ми го всеки ден.
Но иска ми се пак да бъда жива -
усмивка да огрява моя ден.
Виждам празния ти поглед,
а мълчанието ти понасям го едва.
Като във черупка съм се свила
от студа на твоята душа.
Отдели ми поглед, кажи ми дума, две.
Покажи, че за теб съм жива
и ще дариш на сърцето ми криле.
Мисълта, че тук съм, на теб ти стига.
Ясно показваш ми го всеки ден.
Но трябва ли да си отида, 
за да поискаш да си с мен?

© Зорница Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??