May 19, 2005, 2:59 PM

Пак ли ти? 

  Poetry
935 0 3
 

Сърцето ти е като камък-

безжизнено, безсилно да тупти.

А в моето се крие пламък,

разпалван от нестихващи мечти!

 

Очите ти са като черни дупки,

в които няма капка светлина.

И в тях, като във мидени черупки

се крие твойто чувство за вина...

 

А моите- дълбоки и кафяви

те гледат със нестихващ интерес

и питат те: “Нима не ме забрави?”

и “Как прекара времето си днес?”

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нека да са кратки, но смислени!!!Няма нужда да се губим в думите нали???Хубаво е!!!
  • да... определено. Силата ти е точно в кратките неща, Доротея
  • Страхотно е!
Random works
: ??:??