ПАК МЕ ПОПИТАЙ
Сякаш сняг разтопен от солта
чезнат в сънища бели сълзите.
Като жива е там Любовта!
Да си тръгнеш ли
пак ме попитай...
Ти до мен. Аз до Тебе ли бях...
По-далечна от лъч на звездите,
тиха жалба, молитва и грях.
Да си тръгнеш ли
пак ме попитай...
Стъпвам тихо и нямам следа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up