Пак на село
Пак на село
С жената и децата сме на село…
Дойдохме да починем някой ден.
Една кола с деца, и с мен начело,
към корена си аз бях устремен…
Набутахме се всички в мойта „Лада“…
Натъпкахме багажника с багаж.
Подгонихме стотачката с наслада
и всички ний ù давахме кураж.
А утрото ни гледаше в очите,
ний срещу него тръгнахме напред.
Във Тракия ни милваха лъчите...
И стигнахме във село до обед.
Пред къщата аз загасих мотора…
Но той бучеше още дълго в нас.
Посрещнаха ни любопитни хора
и внуците изпадаха в екстаз.
Отивахме във мойто родно село.
Завръщах се при корена си аз.
На бандата на внуците начело,
макар и вече полу-беловлас.
Различни бяха нашите мотиви:
аз трепетно пристъпвах в моя край;
децата за игрите тук отиват;
жена ми казваше на София: „Гуд бай!“
Аз просто се завръщах в младостта си
с нескрита радост, с мъничко тъга.
И бавно се завъртах по оста си,
сравнявайки тогава и сега!
До днес аз много скъпи дни изгубих,
с великите мечти се разделих…
Лице в лице със истините груби,
аз част от същността си вътре скрих.
Аз тука срещнах много груби хора.
Това системата им го втълпи!
Вземаха ни и нивите, и двора...
Така че ни изгониха дори…
Разтурена бе родната ми къща…
Насила ни отнета беше тя!
И днес, когато тука се завръщам,
със тия хора аз се инатя!
Макар че съм дошъл аз на почивка.
Тъй както съм казал на челядта,
във мен се връща старата горчилка,
която ме натири по света…
© Христо Славов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не виждам в стихотворението ми да се намират тръни,които така безмилосно да са те уболи, но ако е така-извинявам ти се!Колкото до ритъма на стхотворението ми- той не е нарушен, ни на йота, така, че правилно не си го споменал в първата си забележка.Какво имаш против екстаза на внуците ми не знам?!Така, че ако ще си пишем-да си пишем!
-
Славов, ще се окаже, че ти си най- вещия познавач на писаното слово в сайта...
За какво подчертаване говориш, когато неуместно повтаряното "аз" боде като тръни.
Айде и ние,жълтоклюните, да разбираме малко от писане.
Мислиш ли, че щях да ти пиша, ако не ме убодоха по време на прочита,а? И ти спестих и други забележки, като ритъм и изпадането в екстаз от любопитните хора...и др.Я си прочети пак стихото
-
Разбира се, че "азовете" ми ще бъдат най-много, аз за тия "азове" пиша, а не за нещо друго.Повторението не винаги носи отрицателни емоции, дори могат да подчертаят емоционалното внушение на автора!Но някой трябва това да го разбере!
Родната ми къща беше взета, от тези, които ни взеха и нивите! -
argonyk (Димитър Никифоров):Печелиш - точно дасет са, нещо, което наистина е множко, а и без проблем биха могли да се намалят.
На мен лично ми е интересно кой, кога и как насила е отнел родната къща на автора. -
Славов, сериозен съм и хващам бас,
че в стихото ти има десет "аз".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
