Отново стъпи
в натрошените стъкла
на своето доверие!
За кой ли път,
за кой ли път, жена,
ще влизаш във предверието,
въвеждащо те
в тъмния тунел,
където с никове
те чака той!
(Не знаеш всъщност кой,
но ти измисляш си.)

Боли, нали?
А пък не си
дете!
Кажи ми
колко често
заблуждаваш се,
че може би...
едва ли не...
защо не аз...
защо пък не...
(Расте тревогата
в едно с надеждата –
признаваш ли?)

Глупачка си!
Това си е!
(Не се сърди!)
Не си ли го разбрала!
Ако бе искрен той,
не би пестил
от светлината
в коридора
и не би се крил
в измислена
от никове държава!