Разделихме се. Тръгвам по късните улици
и не мисля за нищо.Отново съм сам.
Неизбежно е – просто такъв ни е случая –
само вземам от теб, а не мога да дам.
Горделиво събличам по пътя тополите,
упорит като хищник подушил гнездо.
Не желая да плача, не искам да моля,
но повярвай – не ми е съвсем все едно.
Гъделичка гърдите ми зло самолюбие
и превръща ме в тих, побелял лунатик,
ала знам, че до болка във тебе съм влюбен.
На квартален надменен и глупав език ...