Поогледах се - не те видях,
търсих те - не те намерих.
Зачудих се къде си ти – най–добрия ми приятел.
Мъничко ядосан и леко симпатичен, аз винаги те виждах.
Но днес сякаш беше нов ден за мен. Такъв, че теб те нямаше.
Виках те, търсих те - теб те нямаше.
Попитах хората къде си, но и те не знаеха.
Разхождах се, търсих, виках - нямаше те.
Застанах сама на ъгъла, без никаква надежда да те видя пак.
Обаче изведнъж ти дойде, погледна ме и каза:
Недей тъгува - тук, до теб съм и винаги ще бъда.
Погледнах те и в мен е вярата, че пак си тук и пак ще те обичам.