Защо  за тебе мисля аз?

Защо се връщам в спомени за нас?

И лик красив пред мен стои,

затворя ли за миг очи.

А как желая само, как,

да си иде вече самотният мрак.

И да вземе със него сълзите ми пак!

Разбирам, сега не съм аз теб.

Сърцето ти е сковано от лед.

Не искаш да чуваш за мене дори.

Не искаш със мен да си.

Ти друго момиче обичаш сега.

За мене остава голяма тъга.

Ти искаш със нея да бъдеш, нали?

В сърцето ми рана кърви...

И утре пак ще бъде ден -

по-тъжен и по мрачен, по-студен.

И утре пак ще завали,

но дъждът не ще облекчи

две разплакани очи.

Две тъжни и самотни две очи.

Пълни с мъка, пълни с болка и със сълзи!!!

Пак си сама! – нощта ми крещи.

Пак съм сама, далече си ти.

Ще мисля за тебе пак до зори.

В очите ще имам сълзи.

Мойта мечта за мене си ти.

Мойта любов – единствена си.

Най-скъпото нещо в сърцето ми.

Ще те обичам завинаги!