Това е!... стиховете ми и днес -
протяжно леят се като стомана...
Тъй тежки, жежки... без финес,
какво с поезията моя стана?
Изливам думи, строфи и сълзи,
на кладенед със кал приличам
и шепите ми пълни със коси,
и в черно доста често се обличам...
Дали печеля или губя от това,
че в истини житейски все се блъскам,
обвивам нежността си във кора
и май по дяволите обичта си пръскам... ...