Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
Mar 30, 2010, 10:01 AM

Пак във мен се пропи послетебна тъма 

  Poetry
621 1 15

Твърде тихо ми стана, откакто замина.

Побелях, побеля и земята,

не защото сезонно беше станало зима,

а изобщо в реда на нещата...

 

Като стихнал порой ме прибра есента,

да изплача душата си дюлена.

Как узряваше в нея тази тежка тъга

и в ръцете ми падна обрулена...

 

Твърде дълго те клех да останеш при мен

и ковах вместо пръсти вериги.

Ти си тръгна и взе  наш'то общо сърце,

поразбридал дъгите красиви...

 

Пренареждам света, като стара игра,

от децата ни скрита високо.

И отново съм аз, вироглава и зла,

скрила себе си в теб, надълбоко.

 

Изкрещях се до край и затворих уста...

Всяка болка превръща се в ехо.

Пак във мен се пропи послетебна тъма,

както слънцето слиза в морето...

© Евгения Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "послетебна тъма" - хубав неологизъм. Изобретателно!
    поздрав!
  • Това е първокласно стихо ...........от безбройните блудкави,сладникави ,които днес прочетох ,съпътстващи със съответните блудкави поздравления.....ЕТО-ТОВА ВЕЧЕ Е НЕЩО,КОЕТО С КЕФ ПРЕПРОЧЕТОХ!
  • Тази тъма е станала причина за един прекрасен стих!
    Поздравления - много ми хареса!!!
    Поздрави!
  • Не ми хареса, тъжно е.
  • "Всяка болка превръща се в ехо..."
    Комплименти за проникновението!
  • Толкова е....хубаво!
    "душата си дюлена"-каква красота!!!Като Пролет.
  • Просто бъди себе си,продължавай да обичаш и...Слънцето ти ще изгрее!
  • Завладяващо тъжно...
  • дълбок и силен...
  • Страхотно написано!Поздрав!
  • Изплакано, не, изридано! Ако не ми въздействаше толкова силно, бих препрочела сто пъти! Моите поздравления, Благонрава!
  • Бях тук и харесах!
    Много!
  • Пожелавам ти изгрев, който бързо да изгони посленеговата тъма... Както казва Петя - слънцето винаги изгрява, понякога просто не го виждаме от облаци и мъгла...но то е там... Страхотен стих!
  • Радост са ми стиховете ти!

    Като стихнал порой ме прибра есента,
    да изплача душата си дюлена.
    Как узряваше в нея тази тежка тъга
    и в ръцете ми падна обрулена...
    !!!
  • Благонрава,стихът ти е болка!Не забравяй,че когато слънцето залезе в морето,изгрява на следващата сутрин.Хубав и усмихнат ден!
Random works
: ??:??