Сред хората, поетите били същи херувими,

с прозренията за същността ни непонятна,

с патосa в стиха - белега на дух непримирим,

с усет за безсмъртие след битие превратно.

Така изкушените за талантливите редяли
- божествен e талантът за мереното слово...

А останалите без Ерато как ли са живяли?

- питал съм смирено, питам вас сега отново.

Отговори няма за ушите простосмъртни,
от памтивек света е от дяволи устроен,

чуваме догадки или лъжи изкусни,
а истината е отвъд зад тамяна упокоен.

Сякаш нишката на мисълта си губя тук,

за света като лаик не бива да говоря,
какво видях ще ви разкажа... и не напук,
с просветени нито искам, нито пък ще споря.

Живеем от неотдавна в компютърния век,
седиш на топло, или прохладно- както го обичаш,

рееш се из Нет-а през безброй екрани в полет лек,
филми, стоки - ех, живот... на цветни сънища прилича.

В сайт за поезия, не помня, домашна... или футуристична,
се блъскаха като козли на мост поети неизвестни,

така се бяха вдали в битката поредна и епична,
че коментарите им бяха от стиха по-интересни.

Каква недоправена чорба от увяхнал праз и лук,
накълцани надве-натри, дори за сол идея няма!

И в поезия любовна?! Ей там е плод и зеленчук…

а с метафорките знай, съчинил си криптограма.

По жицата, кастилски бик с очи от ярост зачервени,
пардон, авторът, разтреперан си наля ракия тройна,
изпи я жадно. Сега ще ги нахраня жалките бушмени,
с мен ще се задяват, критика ще пишат недостойна.

Първо изтрезней, после прочети и чак тогава ти пиши!
- не даде път на бурята изначално пета степен,
оттатък жицата, вместо съвета му да прочете и замълчи,
продължава другият сякаш е от мисия обсебен.

Драги,ти просто си един паун и стиха с мъниста кичиш!
В сайта за поет ли с тази плява днес се издокара?
Автора, не можа и секунда добрия тон да продължи,
стрелна се връз клавиатурата като експрес на малка гара.

А ти, да знаеш, си един цървул неравноделен!
- той имаше таланта думи всякакви да съешава,
ако бяха животинки светът ни да е пренаселен.

И твоят буламач претенциозен за ядене не става!

Тогава появи се рефера... или се казваше редактор?!
Момчета, вие пак ли с крясък вдигате тиража,
знаете, че тук си има правилник и пътни знаци,
ако не спрете на часа, сурово аз ще ви накажа!

Днес и поетите са като останалите луди,
те по-художествено лудостта си проявяват,
неизкушеният човек дълго за думите се чуди,
а поета дори в съня щуротиите не го оставят.