temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
Sep 15, 2009, 1:44 PM

Пак заставам пред теб 

  Poetry » Love
1004 0 10

ПАК ЗАСТАВАМ ПРЕД ТЕБ

 

Пак заставам пред теб

и те гледам – не мога да спра!

Искам цял с поглед

да те приема, да те изпия!

Ако бе извор с мълчана вода

посред дива гора,

щях до капчица сетна

да те погълна като с магия

 

Ти си моята буйна,

 пълноводна река от любов.

Напояваш ме, даваш живот

на душата ми – скитница..

Всяка минала болка отмиваш

 като че с благослов,

всички мои копнежи и радости 

в тебе се вплитат.

 

Да са благословени от Бог  

твойте топли очи,

дето могат дори

и за чуждата болка да плачат.

А в гласа ти обичан

нежен звън на камбана звучи,

произнасяща чиста молитва

пред олтара ти в здрача.

 

По лицето ми бавно

минава едничка сълза.

И е светло пред мен,

и се връщам при тебе от Нищото.

От нозете ти почва

пътечката моя и няма назад!

Моя звездна любов,

            ти си вино

                        и хляб,

                             и огнище…

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??