Тихо стене нощта, тихо, дъх не достига,
дива ласка. Гепард - станал коте от чакане.
Тази наша любов, тъй красива - на книга,
два- три мига, с очи избелели, от плакане.
До забрава боли, крият нокти звездите,
и избухва свръхнова, разпръснала мрака ни.
А Луна полугола сребрее, вълните,
пак полюшват телата - делфини, нечакани.
Остаряхме, но пак надалеко сме скрити,
хора, думи - калта, дето няма отмиване
Тази нощ младостта, с анемонии в очите,
ни напомня любов - раковина за скриване.