Тази бликнала, сякаш от нищото лудост, която
пак ми скита по вените, мами ме, буди от сън,
може би е родена от топлата ласка на лятото,
може би е дошла от незнаен космически звън.
Всяка сутрин отварям очи, а усещам прераждане
на онази магия, сътворила деня и нощта –
под лъчите на бухнали изгреви светло изграждам се,
а под лунния диск, непотребните мисли руша.
Може би, нейде в мен, спотаена е древна магьосница
и кръвта ми я помни, че в познатия ритъм тече
и отдавна забравени думи пронизват до костите,
и от храма свещен на живота, ми пее звънче. ...