Паметник насред площада,

това е вашата награда…

Увиснахте на черното бесило,

със Свободата то бе вам венчило!

Загинахте за Родината  и за народа,

а не за лична някаква изгода.

Не искахте вий чест и слава,

не искахте никаква награда.

На празник нашето поколение

идва тук на преклонение.

Цветята, що поднасяме в мълчание,

на ваш`та саможертва са признание.

И гледате ни с укор мълчаливи

защо сме толкоз търпеливи,

нали го няма вече аления фес,

а слугуваме на чуждий интерес.

Защо говорим ний на длъж и шир,

че спазваме етническия мир?

И докога нашият народ

ще копае сам своя гроб?

Потомци, стига! От сън се събудете!

Знамето на Свободата вий вдигнете!

Чуйте, пак свири медната тръба

и ви призовава отново на борба!