Той седеше на стълбите.
(Хората идваха и си отиваха.)
Слънцето целуваше босите му нозе
и се превръщаше в състрадание.
Успокоените цветове на есента
летяха с въздуха и се събираха на
букети около стълбите, в нозете му.
(Хората минаваха покрай него.)
Отдалеч още можеше да се види
светлината на лицето и ръцете му,
меките продължаващи движения
на неподвижното тяло,тишината… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up