Защо да те боли за старите „приятели“?
Обичаше ги ти. Разбра, че са предатели.
Помагаше им пръв. Бедите им изпиваше.
Животът е такъв. Следите ви изтриваше.
Забравяше кога сърцето ти ранили са.
Заравяше сълза. И питам те: „Взриви ли се?“.
Раздаваше добро и всеки уважаваше,
но трябваше ти то. Нима не заслужаваше?
Пътеки те зоват. Това е свободата ти.
Вовеки ще лети чистотата на словата ти.
Какво остави тук? Устреми ли се натам?
Възроди ли нота, звук сред вълнение и плам?
Защо да те боли за старите „приятели“?
Наум си го кажи. Докоснѝ се до мечтатели.
Животът е звезда – ти за полет си готов.
Всяка болка в самота заличава се с любов.
© Димитър Драганов All rights reserved.