Облаците над квартала виснат,
без никого да питат те.
Преминават си отгоре бързо, без да киснат,
и отварят синьото небе.
Майки вън клюкарят нагло,
сякаш безработни - по пейките насядали са те.
Дядо с бастун ги поздравява драго
и поклаща своите ръце.
Блоковете пак сивеят
и безмълвни те стоят.
А стените сякаш с цифри пеят,
грозният им край кроят. ...