В очите им дреме изгубено времето.
Лицата им пазят следи от любов.
Понесли на гръб на безвремие бремето.
Акрилно-усмихнати, в дрехи-покров,
тъй искани някога, днес - недолюбени,
купчина от спомени тлее под тях...
И толкова жалки - със вид на изгубени
и с вечния кукленски пластмасов смях...
В пиеса-гротеска безмълвно поставени,
по древен сценарий, открит във кивот.
Ненужни и бледи. Нарочно забравени.
Разлюбени кукли в игра на живот.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up