Aug 19, 2014, 11:04 PM

Пантомима 

  Poetry
512 0 2

Ако всяка моя дума

е сърдечен полу-удар

и всяка моя мисъл в рима

изпечена е като глина

от нещо, на юлското слънце подобно,

(но не така близо, нито огромно)

напомнящо дом, а по-безпризорно

от прашна табела на пътно кръстовище

с посока за празни илюзии – „Гробище”…

Тогава,

ако мога да избирам –

нека е живот без рима.

Нека бъде пантомима.

© Елица All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??