ПАРАД
Заспали мигове потъват в здрача –
на спомените в празното легло.
За тях не може никой да заплаче,
че времето така върви – само...
И скърца под годините човекът,
забравил как от болка се крещи,
забравил за щастливите пътеки
и огъня във себе си дори...
Спокойно е приел, безмълвен, жребия
и няма писък, който да смути
подземното дълбаене на червея, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up