Слизайки по мъртви зъбери и канари
с поглед вперен в пламналия свод
откъдето някога бе минал варварският бог
редом с мене крачеше смъртта
смъртта погубваща плътта
смъртта смразяваща кръвта
смъртта промъкваща се в миг тревожен с усмивка странна на уста
смъртта –
злодей от вечността призван,
с лице от пясък, с очи с гранитен блясък
кален в полярното море
в нощта на древни богове ...