Вървяхме в успоредни коловози
и търсехме отбивка за обичане,
привидно знаехме заучените пози,
на разстояние - без точка на пресичане.
Продължих безкрайно с твоя поглед,
в утъпкани от слепота бразди,
коментирах истини, като на оглед
и яздех в непонятност без юзди.
Паралелно се познавахме - без думи,
нагаждах си по тебе сетивата
и само вятърът сновеше помежду ни,
говореше ни с тишина позната. ...