Пред вратата ти тиха мирише на студ.
Снегът татуира коварни препятствия.
Някой див непознат, отегчен или луд
е изкъртил сълзите ти. Както бравата.
И вече не плачеш. Плътта хвърля хлад.
Тук нейната сянка е сух, мъртъв кладенец.
Парцалена кукла съм - с устни от плат.
Забравена, малка, но жива. И гладна.
Вратата мълчи като опитен страж.
Аз не искам да влизам където е зима.
На ръка разстояние – снежен витраж.
И пътеката, дето ни беше любима. ...