Тихичко в полумрака
ти оставяш ме сама
и сърцето ми заплака,
обгърнато от пустотта!!!
На парченца го разпръсна,
потъна то в забрава.
В тъгата си окаяна и мръсна,
опитвах се да се изправя.
И падах отново в калта,
и пъзела опитвах се да събера,
отчаяна от самотата,
неможех даже да се просълзя.
И търсейки парченцата да събера,
все повече се аз изгубвах,
и ровейки се в калта,
все повече и повече потъвах.
© Теодора Йотовска All rights reserved.