Отдавна стихнаха онези думи,
които сплитаха кураж със смях,
прелитаха от брегове през стръмни друми
и сигурна съм - най-високо на небето ги видях.
Къде осъмнахa чаровни нощи,
с копнежен млечен път от светлина,
защо ли ги очаквам още...,
нелепо е, в замръзнало море да дириш топлина.
И нищо не е същото, за Бога -
виновни няма,
просто времето на айсберг е запряло.
Дали със любовта си само мога ...