Парчета мъртво пространство
Парчета мъртво пространство
Запалени фенери
Търсят
„Елате" - каза някой
И тълпата се събра
Но той вече беше възкръснал
Няма да мога
Да събера всичките си спомени
В книга
Защото през дупките на джобовете ми
Изтичат
Но помня
Парчетата мъртво пространство
В насъбралата сивота гора
И мъглите плачат понякога
Когато боровете не успяват
И помня празниците
Изстреляли изкуствени звезди в небето
Цветовете на националния флаг
Догарят бавно като снежинки
Хванали ръцете си
Не мога повече да гледам
Каза едно парче
(мъртво пространство)
И избърса праха от себе си
Седна
Запали цигара
Телевизорът мълчеше
„Защо мълчиш" - попита
Треперейки
„Защо мълчиш" - крещеше
„Елате" -
Се чу отнякъде
И тълпата се събра да гледа
Разпнаха го
Защото не се вписваше
Не беше прашно
А цветовете на националния флаг
Пееха
„Наздраве" - каза някой
И тълпата се вдигна
Да събере останалото
Няма да мога
Да събера всичките си спомени
Но помня боровете
Как извикаха зимата
Беше време за скръб
28.11.2007
© Десислав Илиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
МНОГО МИ ХАРЕСВА. БРАВО.
-
Много силелен стих ще кажа и аз!
-
!!!
Силен стих!
Много силен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Спомените си отиват когато ти им позволиш...