Какво с тоз Парламент наш стана,

та той хептен заприлича

на оглушително тракаща

                                 жива машина, 

в бомбардиращ ушите ни

                                цех фабричен.

То бива, бива,

ала депутати да се пребиват?

Пленарната зала – терен сеизмичен,

люлее се цялата, сякаш от земетръс.

Партийките прежалки, вкопчени

в пряк физически сблъсък,

с ругатни и псувни съизмерват си

                               моралния ръст.

Всеки крещи нещо, с бяс вряска,

                             търчи като луд;

врати гръмко се тряскат.

Зрителят-парализиран, пита се:

„Това ли са законотворците наши?

                                Пълен абсурд!“

И от тези неистови викове

гърчи се в спазми и тикове. 

            Сглобки!

            Разглобки!

            Пробки!

/Депутати ритат се в топките/

Още малко остава

да разглобят фатално

                Държавата.