Партитура за Любовта

                          Едно бяло пиано...

                          До него - пребледняла жена.

                          Клавесинът се разпилява

                          в партитура за Любовта!

                          Пръстите не я слушат...

                          Мраморът оглуша.

                          Черно-бяло беззвучие!

                          Клюмнали с упрек цветя.

                          В очите й - ледено кралство.

                          В сърцето й - странен сън.

                          Слънчево зайче търси

                          една нота - за звън!

                          Усмивката й е странна -

                          петолиние за мечти.

                          Сълзи несвързано капят...

                          - Моля те, отключи!

                          ......................................

                          Полъх от бели рози!

                          И една - като капка кръв.

                          Мъж - коленичил без поза!

                          Пронизва го нейният дъх.

                          Няма думи.В голямата стая

                          бялата светлина дими...

                          Устните им изгарят!

                          Пръстите заглушават вик.

                          Ляга върху клавиша

                          ангелско,бяло крило...

                          Музиката въздиша

                          и звучи - с усет нов!

                          Едно бяло пиано

                          се превръща в олтар.

                          Те свирят... рамо до рамо -

                          партитура за Любовта!