Морето вихри бясна пашпалига.
Ачикът ври от луднал паламуд.
Връз мене сулаганът гръд надига.
И в залива свисти мелтемът луд.
И сякаш плажа рие със фадрома.
Бучѝ ми цял ден в глухите уши.
Прояден зъб, изскърцва вълноломът.
И кътниците си на сол троши.
Небето зине чорлави каверни.
Медузите се друсат – малеби.
И утрините идат все по-черни.
И нощите са черни – може би. ...