Изминалият ден от слънцето
зад планината се съблече,
стадо се завръщаше и звъʹнците
опяха този ден обречен.
Надянал пурпурната своя нощница
денят в залеза се разтопи.
Получил ежедневната си надница,
потъна в нощните си нощови.
Там хляб за утре ще замеси,
за да изгрее озарен
и вдигнал слънчеви завеси
да заяви – Ще бъде ден! ...