Кажи ми, пътнико, достигнал моя връх свещен,
намери ли нетленните ми мисли...?
И просветление получили спасен,
наметнал се с живителна амнистия...?
Защото в теб е трайната отплата
и вдъхновение, минирано от цел.
Патината е моята позлата
и само древното ме прави още смел.
Презрях и себе си...и другите презирам,
достигнал водопада на нощта.
Онази нощ, в която нищо не прозира
и истината тихо ослепя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up