Не търся правите участъци на пътя,
макар и стръмно устремени към звездите.
Жадувам острите завои,
дори надолу да ме свличат.
Не търся правилност в чертите,
а деформирани лица
(със разкривени вечно мигащи очи)
да ме връхлитат...
И искам туй патологично и отречено,
затънтено във мойте глъбини.
От равенството с другите обречено -
възкръснало от тях да ме дели!