Стоеше старецът в оснка горда
и с кръста само пред разбита порта.
Но меч в миг стана той в ръката,
та вкамени десницата и на палача.
Видя туй варваринът тук изправе цял,
от страх ликът му на платно се беше бял.
А стенеха сподвижниците му и с ох и с ах,
подмокрила се беше ордата от страх.
Заточен беше старецът в земята долна,
а варваринът във двореца бе доволен.
Далеч отпратен тоз духовнек непокорен,
та някой вече смее ли да се помоли. ...