Изтръпвам още от онази притча
как гонел майка си синът-палач.
Тя тичала по голото стърнище,
и ужасена викала през плач:
„Пази се, има много тръни, сине!...
Пази се, мама, ще се нараниш!...”
Отдавна беше, минаха години,
но притчата във мене съхраних!...
Умът ни може и да абдикира,
да спусне пред очите пелена...
Но майчината обич не избира,
не търси подходящи времена! ...