Пазителят на времето отсече поредната минута.
И тя отлитна бледа, вяла...
и се носеше напред-назад...
като есенно листо, подмятано от вятъра.
И ето пак и пак, сече, сече.
Няма миг, минута живи да останат,
сякаш няма и Сега.
Сега е настояще, но миналото утре, бъдещето вчера.
Не спира, не връща се, сякаш никога не идва.
Настоящето сега е настояще никога.
Пазачът пак замахна и... поредната минута,
поредният живот отлита! ...