Научих се от облаци, дъждовен сал да направя.
По небосвода ярък, песента на рибите да открия.
Че дъждът е бяла послушница, с броеница на Богородица.
Научих се от дървесните нимфей, че от дъх до пръст
сме временни.
Научих се, че от недовършени книги, мислите са
разпиляна страница.
Научих се, в сенките на залезни ястреби, да не ме
разкъсва прибоя.
И морето ако можех да закърпя, с лунна игла и
конци от коприна, вълните ще са тиха лагуна.
И ветровете ако жумеха-класовете ще са в златна премена. ...