Осъдени от думите на зли езици,
очистени от някаква любов,
разделяме се като ято птици
а после търсим благослов.
И толкова са слаби знамената
на тези крепости от кал,
въздигнати набързо, без позлата,
но също и без капка жал.
Строшиха се и сейнаха се тухли,
дъждът превърна ги в боя;
иди живей сред къщи рухнали
и сред печална самота… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up