С тишина се загръщам в студените нощи,
ти до мене заспиваш безмълвен.
Аз наум си рисувам все още и още
шарен свят, със надежди изпълнен.
Под небцето хининово някак горчи
тази липса, с която живеем.
Само спомен са вече онези очи,
във които светулки се смеят.
Настоящето драска зениците влажни
и реки пълноводни потичат.
С тишина се загръщам, сънувам пейзажи
от света, в който пак се обичаме.