Полъхва повей. Дъх на цветове,
по черни клони се разпуква.
Протича гъста лепкава сълза,
разлиства се зелената украса -
напръскани от четка багрила.
Искри!Посипана от утринна роса
душата боса крачи из полята.
Разтваря си живота ветрила,
сърцето пее като пойна птица,
и бърза – никого не чака.
Магия, казват е това:
сезонно пеела душата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up