С натрапчивата мисъл, че е забравил нещо
си отива залезът...
Непрогледналите през деня очи
на хорските надежди -
постепенно се унесоха във спомени…
И само - красивата мулатка
на примамливата вечер
пленяваше безмълвното достойнство
на разгонения вятър…
Като разбудени от мрака истини -
изгряха първите звезди,
първоначално - бледи с голотата си - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up