Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
Jun 11, 2022, 6:57 AM  

Пелин вършее Бог в небесното си гумно 

  Poetry » Phylosophy
252 3 7

Присвил е юни гневно мокрите си длани,
гласът на вятъра от мъка е продран.
Черешите и днес до шушка са обрани,
плодът – горчив за мъртвите сега е дан.

 

Очите на тъгата светят тъмносини,
дали от спомени денят е потъмнял?
И шепичка костилки времето не чини,
това остава след човека – кръст и кал.

 

Светкавиците май вещаят летни бури,
криле на ангели объркани свистят.
Дали небето ден избра - да прекатури,
в гнева божествен толкоз грешния ни свят?

 

На гробищата – шепа мокри оплаквачи,
нехаещ за дъжда, навярно гладен луд.
Животът кратък е и нищичко не значи,

крещят душите нощем, ала недочут,

 

остава този глас – гъмжи тълпата шумно,
човекът за човека вълк е, а не брат.
Пелин вършее Бог в небесното си гумно,
костилки от череши твърди вън валят...
 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Нинче!
  • Много силно и въздействащо!
  • Светлина по пътя на мъртвите и зеници за живите! Дай, Боже!
  • Още едно от лицата на Черешовата Задушница, пред което да онемееш...
  • Всеки е казал нещо по- различно, но изразява все едно- тъгата по близките ни..."..Дали от спомени денят е потъмнял.." Ти си винаги чудесна, Наде!
  • "Животът кратък е и нищичко не значи,"...
  • Поздрави за написаното, Наде! Прекрасно е! ,,Човек за човека вълк е..." и лисица, ако неможе да те изяде иска да те прекара!? Бъди жива и здрава!
Random works
: ??:??