Mar 2, 2009, 7:53 AM

Пенелопа 

  Poetry » Phylosophy
786 0 3

 

 

 

 

Без надежда е твойта повеля

и сърцето ти не ще да обича.

Ще оправя за тебе постеля,

а дали ще се случи - ще видим.

 

Тъй самотно отмаря душата ми,

уморени се слепват клепачите.

Пее тъжна песен вратата,

натежала от дългото чакане.

 

 

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??