lucil (Людмила Игнатова)
91 52
Mar 2, 2009, 7:53 AM

Пенелопа 

  Poetry » Phylosophy
895 0 3
Без надежда е твойта повеля
и сърцето ти не ще да обича.
Ще оправя за тебе постеля,
а дали ще се случи - ще видим.
Тъй самотно отмаря душата ми,
уморени се слепват клепачите.
Пее тъжна песен вратата,
натежала от дългото чакане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Random works
: ??:??