Пенлива и шумна като плитка река...
Пенлива и шумна като плитка река -
навлезе в залива на живота ми...
Вля своите болки и отровата, трупана с тях,
и заяви, че са дребни и незначителни моите.
Поиска от всичко - като дете, изгубено в рай,
без сили останаха дълго градените бентове.
Показа, че на твоя талвег му е скучно с този бряг
и поиска да сменя посоките на дълбоките верни течения.
Но мъдри бяха горчивите стари реки и разпръснаха
твоята лекомислена пяна по безлюдните плажове.
Непризната, обидена - коритото свое смени
и се втурна по стръмното -
със себе си някой друг да накажеш.
Защото -
лесно кривват от пътя си сладките, плитки реки.
Обикалят едрите камъни и ги обсипват с радостни пръски...
До последно странят от дълбоките, тихи води,
но и твърде бързо -
пресъхват...
© Красимир Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво!
-
Разбрах те и те аплодирам за съвършения стих. Бръкна ми някъде много дълбоко...в дълбоките тихи води...че и моите сладки, радостни пръски отминаха. Просто поклон с възхищение!
-
Невероятен стих! Завладяваща образност
-
Отсъствувах малко и току да изпусна едно от най–добрите ти неща/според мен/!Какво да кажа–толкова много са казали преди мен,че не са оставили нещо неказано!И все пак–широко,широко се усмихнах,четейки те!
-
Краси! И ти , надявам се знаеш, че винаги те чета, но не мога да коментирам - та как да го направя, като всеки път оставам без думи...Малко са хората, които го могат! Поздравления за великолепната поезия, Човече!!
-
С огромно уважение към всички,които ме прочетоха,отговориха ми с прекрасни реплики и коментираха:
БЛАГОДАРЯ!!! -
"и се втурна по стръмното -
със себе си някой друг да накажеш."
Изстрадана мъдрост.Нагарчат словата.
А реките игриви ромолят и не слушат
ни прегради от вярност, нито вятър в платната,
ни прогноза за дъжд и за суша... -
Прекрасни стихове. Не знам дали имам право да коментирам творчеството Ви, но определено е наситено с много пъстрота и умерен и мъдър изказ.
-
Разни реки...
Харесах! -
Привет Краси и от мен!
Аз се страхувам да пиша коментар под такива стихове. Вероятно да не "блесна" с грешно разбрано послание. Има автори, които ревниво бранят идеята си и всеки по-цветист коментар ги обижда.
Затова си чета и гласувам. -
Странно ми е как успяваш... Такъв тип стихове изобщо не са ми от любимите. Обикновено се придържам към класическия ( съответно харесвам )
Но при твоите има някаква магия, дали е преобладаващото чувство или картинността, или скритото между редовете... незнам, но не си блъскам главата с въпроси - какво точно е написал автора
Просто ги разбирам.
Отплеснах се Казано простичко - харесаааах -
Yes!!
-
Но мъдри бяха горчивите стари реки...
Прекрасна образност, послания...
Почитания за таланта! -
Краси, здравей! Трудно е да пиша след Людмил Тотев. Каза всичко, но аз наистина открих себе си-сладките плитки води- моето докосване до тях и това което остава... Поздрави!
-
Днес ме развълнувахте неимоверно.Благодарен съм ви,Людмиле,Ели,Вальо,Ивон,Вили - от сърце!
Людмиле,прав си за всичко.И аз не винаги пиша коментари,но мисля,хората вече си знаят,че чета стиховете им с радост.
Още веднъж - благодаря ви и до нови стихове! -
!!!
-
Харесах посланието - мъдро и талантливо поднесено!
-
Ох, че си прав...! Поздрави!
-
С Людмил!
"Поставяйки поредната шестица ще си тръгнат Взели."!!! -
Страницата към това стихо, едва ли ще набъбне от коментари.Не са нужни. Четейки, някои ще разпознаят живота си, други биха оценили трудно подражаемата правдивост. Поставяйки поредната шестица ще си тръгнат Взели. Приятелите, нали за това са приятели, ще драснат някой ред. Редчетата, сами по себе си са коментари, а в края всички коментират Всичко. Ценя изключително високо творчеството Ви. Отбелязах се днес,защото досега не успявах да споделя последното.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
